Irresistible

Don't label it L.O.V.E.

2012-01-25T05:12:00.000-08:00

Разпилял си ме цялата
на хиляди парченца любов.
Мразя се. Себе си - изнемощялата.
Болят ме очите
от взиране в тъмнината
да намеря всяко парче.
Оцветявам с пръсти празнината.
От блъскане и крясъци сляп си.
Не моите ръце, твоите трябват.

За теб

2011-06-24T13:37:00.000-07:00

Ще ти напиша влюбени думи
колкото пожелаеш.
Колко скъпи са за да ги купиш?
Двойно преди да се разколебаеш.

Ще ти разкажа припряно за чувства,
които задъхват,
за усещане, полъх, дъх, докосване
до последната сричка, а после заглъхват,
когато повтарям, че всяка мечта
ако не вярваш самотна издъхва.

Мислиш че ме познаваш,
че предугаждаш усмивки и тръпки,
но би било скучно и знаеш...
с мен правиш едва първи стъпки.

Слушай

2011-02-27T10:42:00.001-08:00

Той казва: слушай...(по нататък не се разбира)
но тя не слуша, попива капчици интонация,
поглъща лакомо парченца въздишки,
изсмуква паузите и отново изчаква порция думи.
Тя не може да слуша, не би могла.
Тя е глуха за всеки смисъл в думите му,
но изречения въздух през устните чува едва.

To be yourself

2010-11-17T11:51:00.001-08:00

Отдавна сам себе си палиш.

Отдавна изгасваш у мене.

Отдавна е само начало,

А краят е в минало време.

Излишно

2010-10-29T13:38:00.000-07:00

От себе си жадно изпиваш чувствата.

Изранени устни ме цапат с кръв.

Не намирам бледия ти поглед

под ярката самота

На (без)жизнено съществуване и мокър пясък.

Отпусни се, у дома е винаги топло :

Там, където ЗАЩО е излишно.

Задавени

2010-03-01T09:39:00.001-08:00

В смут себе си вричам на твоя безкрай.
От крайно нещастни целувки смуча слюнка
в ада на някой друг се впускам и...край.
Нервните ми клетки колабират
пред малка стая с надпис „последен филм”.
В чакалня от тъмна слуз се дави сърдечен мускул,
безброй малки телца го следват, а после се връщат
самотни в чакалнята с тъмна слуз се задавят.

В театър

2009-12-16T04:48:00.000-08:00

И нека фарсът на моето съществуване да продължи!
С длани докосвам грапавата повърхност,
влажният въздух ме кара да се задъхвам.
Влез!
Съблечи измачканото си "аз" и се отпусни.
Удобно настанен в чужда тъмница.
Гледай!
Наслади се на голотата, бавни движения
и резки думи в едно потно съзнание.
Взех от онези хапчета - за щастие
за да виждаш усмивка в безизразен поглед.
От студа треперя, не от теб.
Ще участваш ли?
Виждането е безплатно, а усещането неприятно.
Играта е дълга, забравянето задължително!

2009-11-22T02:42:00.001-08:00

Усещам как съвсем съм се изгубила в празните страници на недописаното битие. През мен минават, остават, погребват и се раждат различни образи на хора, такива каквито сами са се пожелали. Виждам в цвят всичките, дори понякога ме болят очите от взиране да открия цвета. Намирам си разни дреболии, за които да живея и си строя замъци от чужди мечти. Всеки ден. Понякога преяждам с чуждото самолюбие и после ми е трудно да опитам своето.

Втора употреба "Обичам те"

2009-11-16T12:03:00.000-08:00

В сивотата на собствена плът

в храчки от/минали дни
изминават се пътища хиляди
и никога срещите не оживяват.
В сърцето е само желанието
Душата е сляпа, а ръцете сакати.
В анемична връзка между нас
се раждат еднообразни погледи.
Изпълвам съзнаниието и безсъзнанието си
с ухание на друг разговор и чужд смях,
и усещането засилва кръвта.
Малко изморен и влажен е погледът
след множество наши срещи.
Оргазмът отдавна е незадоволената ми
страст към хармония на полъха на пролетен вятър,
на полета на глухарче, на уличния музикант
на всяко дихание миг преди да се събудиш
Най – искрените думи се губят

в избеляла хартия.
Подарявам ти ги втора ръка

или втора дума.
Някой друг вече ги е сънувал.

Лично

2009-10-21T13:45:00.001-07:00

Изпитвам оргазъм от вчерашен вятър
и пепел от устни разпалени някога.
Обличам изтисканите погледи
в собствени спомени
потънали в разговори
от неказани своеволия
и погребани мисли.
Някъде из крещящи от болка съзнания
се топят чувствата
в лятно ухание на жасмин.

Комуникация

2009-10-15T13:02:00.000-07:00

Сънувам сърце.
В самотно безбрежие огъва се огледално море.
Преспи от вчерашен сняг
Топят се и всяка обич е кражба.
Смятам, че мога и теб да излъжа.
Върни ме и поискай обратно парите.
Не струвам и толкова.
Локви от мръсно съзнание.
Не е кал, твоите мисли ме цапат.
Вкусът им нагарча и смятам да спра.
Смешна безсмислица от объркани изражения
Следва устните ми когато говоря.
Сънувам сърце
в просешка сянка огъва се в огледално море.

Каприз

2009-09-26T13:49:00.000-07:00

Нарисувай ми красива картина
В гробище от нашите разговори
Погребани без почести.
През нощта занеси им цветя
И остани. Ей така от спомени.
Мъртви думи,
Издъхнали в своя устрем
Да порастнат в истински смисъл.
Безплодни сираци сме ние.
Венец от целунати снимки
И крайно разстроени устни
(Оставих) за да не забравям.
Тръгни си когато очите ти
Издъхнат от взиране в надписа
„Пътят не свършва, последен си
Тръгва самотният. Красива смъртта
Тлее в теб, гори само животът.”

Тост

2009-09-11T12:11:00.000-07:00

И гложди ме грозната смърт на слепеца.
Няма ли край тая ода за светеца?
Откъсни си безвремие и подай ми чаша.
Ще пия за някога, днес и смъртта !
Нека ме плашат!
Не вярвам на тия хули бесни,
Изречени на места глухи и тесни.
Крещят и вилнеят единствено в себе си.
Подай ми чаша казах, ако искаш налей си!
Обричам и себе си и всяко създание,
Понесло на гръб сбирщина от съзнания,
да скита безплодно и пие самотно,
да страда безкрайно и в орис нещастна,
да впие нокти, изгнили и ужасни!

Сградата

2009-08-28T12:54:00.000-07:00

Kупища изгнили вехтории :

Притежвам разнообразие от частни,
подарени, откраднати, изнасилени,
влюбени, доброволно изгубени ,
нещастни, красиви, подвластни
и анонимни души.
Дарявам ги всяка нощ
след събуждане, на уречено място.
Намират се само тук,
безвъзмездно и безкрайно самотни.
Не предоставям гаранции.
Срокът на годност е упоменат на етикета
„Най – добро до : вечност”
Надписът е на захабена табелка
на третата врата в дългия коридор
„Колекция от разбити души”

панацея

2009-08-27T11:18:00.000-07:00

страдам от сърце.
инфектира се твърде често
от глупаци, в които се влюбвам.
няма лекарство за тая болест.
ще го ампутирам.

Точка

2009-08-23T08:58:00.001-07:00

Своеобразен край Точка
Въпреки твърдото ми решение
Ръката ми се оказва мекошава.
Трепери под тежестта на пистолета.
Поемам си дъх бавно и
Бързо натискам спусъка.
Не се случва нищо.
Само ушите ми заглъхнаха.
Някаква ужасна тъпа болка заема мястото
Където до преди малко беше удобно разположен мозъкът ми.
Отварям очите си, инстинктивно затворили се.
Не виждам нищо.
Мисля си колко глупаво се ослепих. За миг.
После осъзнавам. Усещам топла струя да се стича по бузата ми.
Вдигам ръка за да опипам раната, но тя се сковава в същия миг.
Искам да довърша всичко, но пистолета лежи някъде по пода.
Облягам се назад. Рано или късно всичко ще свърши.

...

2009-08-02T13:51:00.000-07:00

Красива си тази нощ.
Капки от сатенен воал,
Който се спуска над лицето ми.
А аз съм безпомощен.
В ръцете ти.
Всяка мисъл излишна е.
Мога само да чувствам.
Всичко друго предишно е.
Красива е тази нощ.

Прах

2009-08-01T15:40:00.000-07:00

Изморих се дращя във водата.
От бецветни думи и погледи.
Изморих се. Да дишам въздуха.
Прашно е.
Пpез глухия ми смях
Не търси, там няма нищо.
Пясък, въздух сгъстен и бял,
Кал, мирис на гнило, липса на свян.
Прозрачните хора ме дразнят.
Изкривени и грозни движения
Се вплитат и размиват в нищото.
Гласът им остава беззвучен,
А крясъците са бавна агония
На неизбежно потъване в мъглата.

2009-06-30T05:18:00.001-07:00

Paint my smile, twist my wrist and make me scream in orange while....

2009-06-04T12:15:00.001-07:00

Откъсвайки безцветно парченце земя
Се връщам в бърлогата.
Спокойствието е безкрайно досадно.
Опитвам плътта на изгорелия мъх по земята.
Снощи се развилня, не помниш ли?
Опожари всичко.
Изгори и себе си, погледни се!
Горещо е.
Влажната повърхност на огледалото
В стаята не ме вижда.
Ръцете ме болят адски силно -
Целите са прогорени от теб.
Много мръсотия се е наслоила...
Дали краят идва сам?

Докато мога

2009-05-21T12:36:00.000-07:00

Докато мога ще премигвам и ще накъсвам
На кадри всеки твой поглед
Докато мога ще мълча и ще слушам
Гласа ти без думите
Докато мога ще чувам смеха ти на парченца
И ще оставя паметта ми да запечата по отделно всяка част
За да извиквам в съзнанието си всеки път
Всяка от тях
Докато мога ще остана до теб
А след това ще сглобя всичко както на мен
Ми харесва
Да виждам света

Изповед

2009-05-07T12:38:00.001-07:00

От всяко докосване най – много обичам твоето
Продавам гнусната си плът , но само
В твоите обятия намирам смисъл в самотата си
От всички прониквания в теб е най – уютно
Обличам измислените си доспехи и се превръщам
В несъществуващ герой от трагична приказка
Но само в устните ти намирам спокойствие
Мисля извън себе си за да намеря думи
Но в мен думите не живеят
Само в твоите устни се събуждам

Отражението

2009-04-26T07:57:00.001-07:00

Страхът е пътят, по който тръгваш, когато другите пътища са затворени. Човек винаги е на път. Отражението в огледалото плаши, когато неизвестността придобие значение. Осъзнаването е дълъг и необратим процес, започнал веднъж. Страхът провокира, а всяка провокация предизвиква реакция. Огледалото показва тази реакия, но не я запазва. След миг то е свободно за следващо изображение. Човек просто не е устроен така.

2009-04-20T12:33:00.000-07:00

Под ноктите ми гние плътта .
Последната спирка е винаги мрачна.
И там чакат единствено
Студът и дъждът.
Капките ужас падат на земята с трясък.
На последната спирка не се остава.
И не се заминава.
По кожата ми черни съсиреци кръв.

2009-04-06T13:19:00.001-07:00

Желанието е излишна приумица на твоето съзнание
Ти не ме желаеш , ти просто скучаеш
Убиваш секундите дихание на безделие
Докато наблюдаваш учудено влюбения ми поглед
Ти не ме желаеш а рисуваш с очи
Умората от безкрайното движение на устните ми
Изкривяващи се в усмивка след всяка твоя дума
Ти не ме желаеш , ти просто скучаеш.

junk food

2009-03-21T04:26:00.001-07:00

Не чувствам глад.
Преяла съм с преглътнатите си думи.
Преяла съм със собственото си мълчание.
Ако огладнея просто не казвам, че обичам.
Ако огладнея просто преглъщам ненавистта
Към уродливите, погрознелите от алчност.
Преглъщам колко са противни лицата им,
Изкривени от лакомията.
Преяждам със собствените си мисли,
Със собствените си чувства.
Преглъщам до насита и докато ми се доповръща.
Преяждам, докато съзнанието ми не натлъстее щедро
От мазните и излишни думи...

Утро

2009-03-06T15:48:00.000-08:00

Спокойствие нямам и няма да имам.
Аз зная, че само една е гробовната песен
Която копнее във моите устни
Зловещите свои да впие.
Спокойствие нямам и няма да имам.
Кръвта по ръцете отдавна изсъхнала
Само тихата утрин кротко дошла
Ще успее някак да я отмие.

2009-02-20T13:45:00.000-08:00

2009-02-20T13:44:00.000-08:00

2009-02-20T13:43:00.000-08:00

Инверсия

2009-01-17T13:33:00.001-08:00

Оранжева дъга стяга обръч .
Окото е само.
Само леки движения проблясват.
Късни премигвания отмерват времето.
Между тихата стая е тъмно.
Среднощен крясък събужда се .
Сам .

Навреме

2009-01-09T14:03:00.001-08:00

Отдавна се опитвам да открия тези парченца
Остатъчно самочувствие за да ги унищожа.
То е безкрайно излишно и ми докарва куп главоболия.
Раздавам безплатно безочливото си самоуважение
И то като всичко е позацапано, но рядко е ползвано.
Вземете го. Не ми е нужно.
Чувствата си дарявам безвъзмездно .
Те са непотребен остатък от изтисканото ми „аз”.
Взимайте преди да мухляса всичко,
То и сега не е стока...

Близост

2009-01-03T12:10:00.000-08:00

Искаш ли свободата на филм без име
Уютната слабост на всяко дихание
Отронено безпомощно в сянка бездънна
Протегната ръка стига безкрая
Изострената болка довършва стиха
И умира самотно и тъпо в съзнанието.

Чуй ме

2008-12-27T13:06:00.001-08:00

Ако извикам името ти ще ме чуеш ли?
Нали сама каза, че винаги
когато имам нужда от теб, ще си там....
Ако го извикам силно, така че дробовете ми да се сгърчат
От липсата на кислород, а устните ми да да се напукат
Дали с последната капка кръв от наранените ми устни ще дойдеш и ти?
Искам да ти разкажа за всяка минута от скучния ми ден,
Да ти покажа всяка картина, застинала в безчувственото ми съзнание.
Ако чукам по вратата на сърцето ти, ще ми отвориш ли?
Ако заблъскам толкова силно, че ръцете ми се пречупят и паднат беспомощни
Ще чуеш ли ?
Ще издълбая с нокти в стената всичко
За да го прочетеш .
Боли ме когато не чуваш...

show-off

2008-12-24T12:53:00.001-08:00

Стъпка от призрачно присъствие
Се мъдри над бюрото ми.
Питам я какво прави там.
А тя се усмихва през продънената си подметка
И казва „ аз съм онова, което ти не си”
Хм...мисля си...аз не съм много неща...
„кое по – точно ?” питам я.
А стъпката се ухилва победоносно
и потропвайки върху прозореца извиква нещо неразбираемо...
След миг изчезна нанякъде.
Брей, тези призрачни пръсъствия
Какви обноски само имат...

точка точка точка

2008-12-19T07:17:00.000-08:00

Прераждам се всеки ден в нова приказка

Всяка е различна .

Понякога се обърквам.

И безсилието ме разплаква.

Искам поне да заплача със сълзи.

Но единственото , което успявам да направя

Е да се затворя в безпомощната гримаса на лицето си.

Конвулсиите на отегченото ми съзнание

Се борят с безуспешните ми опити

Да се откъсна.

В такъв момент траещ само няколко секунди

Времето спира.

Днес е друг ден, очаквам нова приказка.

На гости

2008-12-14T11:20:00.001-08:00

Например моят дом е тук.
Да разбира се, ще Ви разведа .
Веднъж видях една звезда,
Както си светеше, да изгасва бавно на някъде.
На последния Ви въпрос ще трябва да отговоря с НЕ
На това място няма други, живея сама.
От време на време ми идват на гости принцесата от Черния замък
И едно малко мишле.
Принцесата е много капризна и все не и харесва чая от пресъхнали сълзи.
Веднъж ще каже, че бил много сладникав, а друг път, че бил твърде слаб...
Изобщо тя е принцеса, нищо не и харесва.
Даже не опита курабийките от страстен оргазъм, които опекох вчера.
Били недопечени и оргазма не стигал, виждало се от пръв поглед...
Вижте, мишлето то не е такова.
То е непретенциозно и щастливо от всяка хапка щастие.
Разбира се, ще Ви запозная! Обезателно!
Тук е моят дом.
Между всички неизказани думи
И премислени постъпки.
Тук е и сърцето ми.
Ето го, на най – горната лавица.
Изложено е на почетно място.
Покрито е с прах защото трудно достигам до него.
А това е леглото ми, точно над него е прозорецът на стаята.
Става късно.Останете тази вечер, ще изпека курабийки.

Шепот

2008-12-13T07:55:00.001-08:00

Слушам тъмнината.
Опитвам се да чуя всяка нейна дума.
Тя шепне едва доловимо стенание.
Слушам я отдавна.
Незнам колко дълго останах...
Навярно е късно, времето ме отдръпва.
Внимателно се опитвам да се откъсна.
Тя иска да остана още малко.
И сега прошепва нещо красиво
Прави го за да не я изоставя
Самотна е.
Оставам само за минута
И слушам тъмнината.
Тя не спира да шепне .

Щастие

2008-12-08T10:07:00.000-08:00

Безумно щастие
Да затвориш очи и да преживееш цялата нежна смърт
На една любов.
Всяка сълза пада тежко и топло.
Такава смърт е красива.
Красива като живота на тази любов.
Очите ми горят от сълзи.
Устните ми се гърчат в изкривена усмивка.
Тя е още по – красива.
В безумната си обреченост
Възвестява края на цяла една ера.
Но тя не умира достойно,
Нито величествено.
Умира красиво, дори нежно.
И сега е истинска.
Такава, каквато е всяка пареща сълза.
Безумно щастие се разлива в цялото ми тяло.

Чай

2008-12-03T11:35:00.000-08:00

По кое време е удобно?
Има ли обичайни случайности
Или те се пораждат в безвремието
Търсейки отчаяно самоличността си?
Как се е родила съдбата?
Има ли безпричинни последствия
Или те се лутат в пространството
Сами и безпризорни докато
Не се сблъскат едно в друго?
Съществуват ли часовете?
По кое време е удобно да
Им дойда на гости?
Ей така просто да се запознаем.
Много ми се иска да пием чай заедно.
Някак си, романтично ми звучи.
Чудя се, те дали познават минутите?
Изобщо как живеят?
Не им ли е досадно ?
Ами всички онези самотни думички,
Които никой не споменава?
Дори на ум.
По кое време е удобно да...

Събуждане

2008-11-23T10:08:00.000-08:00

Събудих се от болката.
Толкова силна че една сълза
Пробяга по бузата ми и падна.
Приземи се на възглавницата.
И изчезна.
Остана само едно петно .
Да ми напомни болката.
Толкова силна, че едва си поех дъх
За да стана.
И да се уверя, че тя е само
Остатъчно чувство от съня
Че не съществува наистина.
Че след кафето ще е само спомен.

Въпрос

2008-11-22T12:19:00.000-08:00

Някой пак ми открадна връзката
Нали знаеш коя?
Сега няма как да се вържа...
Ти ли беше? Върни ми я.
Как да намеря другата ,
Онази „подходящата” ?
Върни ми я за да мога
Да се вържа за "специалната".
Кажи че си бил ти
Върни я щом не я искаш
Няма ми връзката...
Кой я взе ? Ти ли беше?

Топлина

2008-11-22T10:31:00.001-08:00

Колко малко искаш?
Колкото е нужно за да видиш.
През лудостта в очите
Всичко.
Няма лъч тъмнина в светлината ти.
Снежинка дебне до прозореца.
За да отвориш.
Ще посегнеш ли на топлината
За да я спасиш от студа?

Ходят

2008-11-22T09:52:00.001-08:00

Дума. След нея усмивка.
В усмивката слънце.
Малки песъчинки щастие
се прегръщат и сливат
Няма време - илюзия.
Големи жълти пеперуди ходят.
В думите няма живот.
Дума. След нея каквото дойде...