понеделник, март 01, 2010

Задавени

В смут себе си вричам на твоя безкрай.
От крайно нещастни целувки смуча слюнка
в ада на някой друг се впускам и...край.
Нервните ми клетки колабират
пред малка стая с надпис „последен филм”.
В чакалня от тъмна слуз се дави сърдечен мускул,
безброй малки телца го следват, а после се връщат
самотни в чакалнята с тъмна слуз се задавят.

Няма коментари: