сряда, декември 16, 2009

В театър

И нека фарсът на моето съществуване да продължи!
С длани докосвам грапавата повърхност,
влажният въздух ме кара да се задъхвам.
Влез!
Съблечи измачканото си "аз" и се отпусни.
Удобно настанен в чужда тъмница.
Гледай!
Наслади се на голотата, бавни движения
и резки думи в едно потно съзнание.
Взех от онези хапчета - за щастие
за да виждаш усмивка в безизразен поглед.
От студа треперя, не от теб.
Ще участваш ли?
Виждането е безплатно, а усещането неприятно.
Играта е дълга, забравянето задължително!