неделя, ноември 22, 2009

Усещам как съвсем съм се изгубила в празните страници на недописаното битие. През мен минават, остават, погребват и се раждат различни образи на хора, такива каквито сами са се пожелали. Виждам в цвят всичките, дори понякога ме болят очите от взиране да открия цвета. Намирам си разни дреболии, за които да живея и си строя замъци от чужди мечти. Всеки ден. Понякога преяждам с чуждото самолюбие и после ми е трудно да опитам своето.

Няма коментари: