неделя, ноември 22, 2009

Усещам как съвсем съм се изгубила в празните страници на недописаното битие. През мен минават, остават, погребват и се раждат различни образи на хора, такива каквито сами са се пожелали. Виждам в цвят всичките, дори понякога ме болят очите от взиране да открия цвета. Намирам си разни дреболии, за които да живея и си строя замъци от чужди мечти. Всеки ден. Понякога преяждам с чуждото самолюбие и после ми е трудно да опитам своето.

понеделник, ноември 16, 2009

Втора употреба "Обичам те"

В сивотата на собствена плът

в храчки от/минали дни
изминават се пътища хиляди
и никога срещите не оживяват.
В сърцето е само желанието
Душата е сляпа, а ръцете сакати.
В анемична връзка между нас
се раждат еднообразни погледи.
Изпълвам съзнаниието и безсъзнанието си
с ухание на друг разговор и чужд смях,
и усещането засилва кръвта.
Малко изморен и влажен е погледът
след множество наши срещи.
Оргазмът отдавна е незадоволената ми
страст към хармония на полъха на пролетен вятър,
на полета на глухарче, на уличния музикант
на всяко дихание миг преди да се събудиш
Най – искрените думи се губят

в избеляла хартия.
Подарявам ти ги втора ръка

или втора дума.
Някой друг вече ги е сънувал.