четвъртък, октомври 15, 2009

Комуникация



Сънувам сърце.
В самотно безбрежие огъва се огледално море.
Преспи от вчерашен сняг
Топят се и всяка обич е кражба.
Смятам, че мога и теб да излъжа.
Върни ме и поискай обратно парите.
Не струвам и толкова.
Локви от мръсно съзнание.
Не е кал, твоите мисли ме цапат.
Вкусът им нагарча и смятам да спра.
Смешна безсмислица от объркани изражения
Следва устните ми когато говоря.
Сънувам сърце
в просешка сянка огъва се в огледално море.

Няма коментари: