събота, септември 26, 2009

Каприз

Нарисувай ми красива картина
В гробище от нашите разговори
Погребани без почести.
През нощта занеси им цветя
И остани. Ей така от спомени.
Мъртви думи,
Издъхнали в своя устрем
Да порастнат в истински смисъл.
Безплодни сираци сме ние.
Венец от целунати снимки
И крайно разстроени устни
(Оставих) за да не забравям.
Тръгни си когато очите ти
Издъхнат от взиране в надписа
„Пътят не свършва, последен си
Тръгва самотният. Красива смъртта
Тлее в теб, гори само животът.”

Няма коментари: