петък, септември 11, 2009

Тост

И гложди ме грозната смърт на слепеца.
Няма ли край тая ода за светеца?
Откъсни си безвремие и подай ми чаша.
Ще пия за някога, днес и смъртта !
Нека ме плашат!
Не вярвам на тия хули бесни,
Изречени на места глухи и тесни.
Крещят и вилнеят единствено в себе си.
Подай ми чаша казах, ако искаш налей си!
Обричам и себе си и всяко създание,
Понесло на гръб сбирщина от съзнания,
да скита безплодно и пие самотно,
да страда безкрайно и в орис нещастна,
да впие нокти, изгнили и ужасни!

1 коментар:

Bla каза...

Написаното е "горчиво" на "мирис". Обичам го тоя "цвят".