събота, септември 26, 2009

Каприз

Нарисувай ми красива картина
В гробище от нашите разговори
Погребани без почести.
През нощта занеси им цветя
И остани. Ей така от спомени.
Мъртви думи,
Издъхнали в своя устрем
Да порастнат в истински смисъл.
Безплодни сираци сме ние.
Венец от целунати снимки
И крайно разстроени устни
(Оставих) за да не забравям.
Тръгни си когато очите ти
Издъхнат от взиране в надписа
„Пътят не свършва, последен си
Тръгва самотният. Красива смъртта
Тлее в теб, гори само животът.”

петък, септември 11, 2009

Тост

И гложди ме грозната смърт на слепеца.
Няма ли край тая ода за светеца?
Откъсни си безвремие и подай ми чаша.
Ще пия за някога, днес и смъртта !
Нека ме плашат!
Не вярвам на тия хули бесни,
Изречени на места глухи и тесни.
Крещят и вилнеят единствено в себе си.
Подай ми чаша казах, ако искаш налей си!
Обричам и себе си и всяко създание,
Понесло на гръб сбирщина от съзнания,
да скита безплодно и пие самотно,
да страда безкрайно и в орис нещастна,
да впие нокти, изгнили и ужасни!