петък, август 28, 2009

Сградата

Kупища изгнили вехтории :

Притежвам разнообразие от частни,
подарени, откраднати, изнасилени,
влюбени, доброволно изгубени ,
нещастни, красиви, подвластни
и анонимни души.
Дарявам ги всяка нощ
след събуждане, на уречено място.
Намират се само тук,
безвъзмездно и безкрайно самотни.
Не предоставям гаранции.
Срокът на годност е упоменат на етикета
„Най – добро до : вечност”
Надписът е на захабена табелка
на третата врата в дългия коридор
„Колекция от разбити души”

четвъртък, август 27, 2009

панацея

страдам от сърце.
инфектира се твърде често
от глупаци, в които се влюбвам.
няма лекарство за тая болест.
ще го ампутирам.

неделя, август 23, 2009

Точка

Своеобразен край Точка
Въпреки твърдото ми решение
Ръката ми се оказва мекошава.
Трепери под тежестта на пистолета.
Поемам си дъх бавно и
Бързо натискам спусъка.
Не се случва нищо.
Само ушите ми заглъхнаха.
Някаква ужасна тъпа болка заема мястото
Където до преди малко беше удобно разположен мозъкът ми.
Отварям очите си, инстинктивно затворили се.
Не виждам нищо.
Мисля си колко глупаво се ослепих. За миг.
После осъзнавам. Усещам топла струя да се стича по бузата ми.
Вдигам ръка за да опипам раната, но тя се сковава в същия миг.
Искам да довърша всичко, но пистолета лежи някъде по пода.
Облягам се назад. Рано или късно всичко ще свърши.

неделя, август 02, 2009

...

Красива си тази нощ.
Капки от сатенен воал,
Който се спуска над лицето ми.
А аз съм безпомощен.
В ръцете ти.
Всяка мисъл излишна е.
Мога само да чувствам.
Всичко друго предишно е.
Красива е тази нощ.

събота, август 01, 2009

Прах

Изморих се дращя във водата.
От бецветни думи и погледи.
Изморих се. Да дишам въздуха.
Прашно е.
Пpез глухия ми смях
Не търси, там няма нищо.
Пясък, въздух сгъстен и бял,
Кал, мирис на гнило, липса на свян.
Прозрачните хора ме дразнят.
Изкривени и грозни движения
Се вплитат и размиват в нищото.
Гласът им остава беззвучен,
А крясъците са бавна агония
На неизбежно потъване в мъглата.