четвъртък, юни 04, 2009

Откъсвайки безцветно парченце земя
Се връщам в бърлогата.
Спокойствието е безкрайно досадно.
Опитвам плътта на изгорелия мъх по земята.
Снощи се развилня, не помниш ли?
Опожари всичко.
Изгори и себе си, погледни се!
Горещо е.
Влажната повърхност на огледалото
В стаята не ме вижда.
Ръцете ме болят адски силно -
Целите са прогорени от теб.
Много мръсотия се е наслоила...
Дали краят идва сам?