сряда, декември 16, 2009

В театър

И нека фарсът на моето съществуване да продължи!
С длани докосвам грапавата повърхност,
влажният въздух ме кара да се задъхвам.
Влез!
Съблечи измачканото си "аз" и се отпусни.
Удобно настанен в чужда тъмница.
Гледай!
Наслади се на голотата, бавни движения
и резки думи в едно потно съзнание.
Взех от онези хапчета - за щастие
за да виждаш усмивка в безизразен поглед.
От студа треперя, не от теб.
Ще участваш ли?
Виждането е безплатно, а усещането неприятно.
Играта е дълга, забравянето задължително!

неделя, ноември 22, 2009

Усещам как съвсем съм се изгубила в празните страници на недописаното битие. През мен минават, остават, погребват и се раждат различни образи на хора, такива каквито сами са се пожелали. Виждам в цвят всичките, дори понякога ме болят очите от взиране да открия цвета. Намирам си разни дреболии, за които да живея и си строя замъци от чужди мечти. Всеки ден. Понякога преяждам с чуждото самолюбие и после ми е трудно да опитам своето.

понеделник, ноември 16, 2009

Втора употреба "Обичам те"

В сивотата на собствена плът

в храчки от/минали дни
изминават се пътища хиляди
и никога срещите не оживяват.
В сърцето е само желанието
Душата е сляпа, а ръцете сакати.
В анемична връзка между нас
се раждат еднообразни погледи.
Изпълвам съзнаниието и безсъзнанието си
с ухание на друг разговор и чужд смях,
и усещането засилва кръвта.
Малко изморен и влажен е погледът
след множество наши срещи.
Оргазмът отдавна е незадоволената ми
страст към хармония на полъха на пролетен вятър,
на полета на глухарче, на уличния музикант
на всяко дихание миг преди да се събудиш
Най – искрените думи се губят

в избеляла хартия.
Подарявам ти ги втора ръка

или втора дума.
Някой друг вече ги е сънувал.

сряда, октомври 21, 2009

Лично

Изпитвам оргазъм от вчерашен вятър
и пепел от устни разпалени някога.
Обличам изтисканите погледи
в собствени спомени
потънали в разговори
от неказани своеволия
и погребани мисли.
Някъде из крещящи от болка съзнания
се топят чувствата
в лятно ухание на жасмин.

четвъртък, октомври 15, 2009

Комуникация



Сънувам сърце.
В самотно безбрежие огъва се огледално море.
Преспи от вчерашен сняг
Топят се и всяка обич е кражба.
Смятам, че мога и теб да излъжа.
Върни ме и поискай обратно парите.
Не струвам и толкова.
Локви от мръсно съзнание.
Не е кал, твоите мисли ме цапат.
Вкусът им нагарча и смятам да спра.
Смешна безсмислица от объркани изражения
Следва устните ми когато говоря.
Сънувам сърце
в просешка сянка огъва се в огледално море.

събота, септември 26, 2009

Каприз

Нарисувай ми красива картина
В гробище от нашите разговори
Погребани без почести.
През нощта занеси им цветя
И остани. Ей така от спомени.
Мъртви думи,
Издъхнали в своя устрем
Да порастнат в истински смисъл.
Безплодни сираци сме ние.
Венец от целунати снимки
И крайно разстроени устни
(Оставих) за да не забравям.
Тръгни си когато очите ти
Издъхнат от взиране в надписа
„Пътят не свършва, последен си
Тръгва самотният. Красива смъртта
Тлее в теб, гори само животът.”

петък, септември 11, 2009

Тост

И гложди ме грозната смърт на слепеца.
Няма ли край тая ода за светеца?
Откъсни си безвремие и подай ми чаша.
Ще пия за някога, днес и смъртта !
Нека ме плашат!
Не вярвам на тия хули бесни,
Изречени на места глухи и тесни.
Крещят и вилнеят единствено в себе си.
Подай ми чаша казах, ако искаш налей си!
Обричам и себе си и всяко създание,
Понесло на гръб сбирщина от съзнания,
да скита безплодно и пие самотно,
да страда безкрайно и в орис нещастна,
да впие нокти, изгнили и ужасни!

петък, август 28, 2009

Сградата

Kупища изгнили вехтории :

Притежвам разнообразие от частни,
подарени, откраднати, изнасилени,
влюбени, доброволно изгубени ,
нещастни, красиви, подвластни
и анонимни души.
Дарявам ги всяка нощ
след събуждане, на уречено място.
Намират се само тук,
безвъзмездно и безкрайно самотни.
Не предоставям гаранции.
Срокът на годност е упоменат на етикета
„Най – добро до : вечност”
Надписът е на захабена табелка
на третата врата в дългия коридор
„Колекция от разбити души”

четвъртък, август 27, 2009

панацея

страдам от сърце.
инфектира се твърде често
от глупаци, в които се влюбвам.
няма лекарство за тая болест.
ще го ампутирам.

неделя, август 23, 2009

Точка

Своеобразен край Точка
Въпреки твърдото ми решение
Ръката ми се оказва мекошава.
Трепери под тежестта на пистолета.
Поемам си дъх бавно и
Бързо натискам спусъка.
Не се случва нищо.
Само ушите ми заглъхнаха.
Някаква ужасна тъпа болка заема мястото
Където до преди малко беше удобно разположен мозъкът ми.
Отварям очите си, инстинктивно затворили се.
Не виждам нищо.
Мисля си колко глупаво се ослепих. За миг.
После осъзнавам. Усещам топла струя да се стича по бузата ми.
Вдигам ръка за да опипам раната, но тя се сковава в същия миг.
Искам да довърша всичко, но пистолета лежи някъде по пода.
Облягам се назад. Рано или късно всичко ще свърши.

неделя, август 02, 2009

...

Красива си тази нощ.
Капки от сатенен воал,
Който се спуска над лицето ми.
А аз съм безпомощен.
В ръцете ти.
Всяка мисъл излишна е.
Мога само да чувствам.
Всичко друго предишно е.
Красива е тази нощ.

събота, август 01, 2009

Прах

Изморих се дращя във водата.
От бецветни думи и погледи.
Изморих се. Да дишам въздуха.
Прашно е.
Пpез глухия ми смях
Не търси, там няма нищо.
Пясък, въздух сгъстен и бял,
Кал, мирис на гнило, липса на свян.
Прозрачните хора ме дразнят.
Изкривени и грозни движения
Се вплитат и размиват в нищото.
Гласът им остава беззвучен,
А крясъците са бавна агония
На неизбежно потъване в мъглата.

четвъртък, юни 04, 2009

Откъсвайки безцветно парченце земя
Се връщам в бърлогата.
Спокойствието е безкрайно досадно.
Опитвам плътта на изгорелия мъх по земята.
Снощи се развилня, не помниш ли?
Опожари всичко.
Изгори и себе си, погледни се!
Горещо е.
Влажната повърхност на огледалото
В стаята не ме вижда.
Ръцете ме болят адски силно -
Целите са прогорени от теб.
Много мръсотия се е наслоила...
Дали краят идва сам?

четвъртък, май 21, 2009

Докато мога


Докато мога ще премигвам и ще накъсвам
На кадри всеки твой поглед
Докато мога ще мълча и ще слушам
Гласа ти без думите
Докато мога ще чувам смеха ти на парченца
И ще оставя паметта ми да запечата по отделно всяка част
За да извиквам в съзнанието си всеки път
Всяка от тях
Докато мога ще остана до теб
А след това ще сглобя всичко както на мен
Ми харесва
Да виждам света




четвъртък, май 07, 2009

Изповед

От всяко докосване най – много обичам твоето
Продавам гнусната си плът , но само
В твоите обятия намирам смисъл в самотата си
От всички прониквания в теб е най – уютно
Обличам измислените си доспехи и се превръщам
В несъществуващ герой от трагична приказка
Но само в устните ти намирам спокойствие
Мисля извън себе си за да намеря думи
Но в мен думите не живеят
Само в твоите устни се събуждам

неделя, април 26, 2009

Отражението

Страхът е пътят, по който тръгваш, когато другите пътища са затворени. Човек винаги е на път. Отражението в огледалото плаши, когато неизвестността придобие значение. Осъзнаването е дълъг и необратим процес, започнал веднъж. Страхът провокира, а всяка провокация предизвиква реакция. Огледалото показва тази реакия, но не я запазва. След миг то е свободно за следващо изображение. Човек просто не е устроен така.

понеделник, април 20, 2009

Под ноктите ми гние плътта .
Последната спирка е винаги мрачна.
И там чакат единствено
Студът и дъждът.
Капките ужас падат на земята с трясък.
На последната спирка не се остава.
И не се заминава.
По кожата ми черни съсиреци кръв.

понеделник, април 06, 2009

Желанието е излишна приумица на твоето съзнание
Ти не ме желаеш , ти просто скучаеш
Убиваш секундите дихание на безделие
Докато наблюдаваш учудено влюбения ми поглед
Ти не ме желаеш а рисуваш с очи
Умората от безкрайното движение на устните ми
Изкривяващи се в усмивка след всяка твоя дума
Ти не ме желаеш , ти просто скучаеш.

събота, март 21, 2009

junk food

Не чувствам глад.
Преяла съм с преглътнатите си думи.
Преяла съм със собственото си мълчание.
Ако огладнея просто не казвам, че обичам.
Ако огладнея просто преглъщам ненавистта
Към уродливите, погрознелите от алчност.
Преглъщам колко са противни лицата им,
Изкривени от лакомията.
Преяждам със собствените си мисли,
Със собствените си чувства.
Преглъщам до насита и докато ми се доповръща.
Преяждам, докато съзнанието ми не натлъстее щедро
От мазните и излишни думи...

петък, март 06, 2009

Утро

Спокойствие нямам и няма да имам.
Аз зная, че само една е гробовната песен
Която копнее във моите устни
Зловещите свои да впие.
Спокойствие нямам и няма да имам.
Кръвта по ръцете отдавна изсъхнала
Само тихата утрин кротко дошла
Ще успее някак да я отмие.

събота, януари 17, 2009

Инверсия

Оранжева дъга стяга обръч .
Окото е само.
Само леки движения проблясват.
Късни премигвания отмерват времето.
Между тихата стая е тъмно.
Среднощен крясък събужда се .
Сам .

петък, януари 09, 2009

Навреме

Отдавна се опитвам да открия тези парченца
Остатъчно самочувствие за да ги унищожа.
То е безкрайно излишно и ми докарва куп главоболия.
Раздавам безплатно безочливото си самоуважение
И то като всичко е позацапано, но рядко е ползвано.
Вземете го. Не ми е нужно.
Чувствата си дарявам безвъзмездно .
Те са непотребен остатък от изтисканото ми „аз”.
Взимайте преди да мухляса всичко,
То и сега не е стока...

събота, януари 03, 2009

Близост

Искаш ли свободата на филм без име
Уютната слабост на всяко дихание
Отронено безпомощно в сянка бездънна
Протегната ръка стига безкрая
Изострената болка довършва стиха
И умира самотно и тъпо в съзнанието.