неделя, ноември 23, 2008

Събуждане

Събудих се от болката.
Толкова силна че една сълза
Пробяга по бузата ми и падна.
Приземи се на възглавницата.
И изчезна.
Остана само едно петно .
Да ми напомни болката.
Толкова силна, че едва си поех дъх
За да стана.
И да се уверя, че тя е само
Остатъчно чувство от съня
Че не съществува наистина.
Че след кафето ще е само спомен.

събота, ноември 22, 2008

Въпрос

Някой пак ми открадна връзката
Нали знаеш коя?
Сега няма как да се вържа...
Ти ли беше? Върни ми я.
Как да намеря другата ,
Онази „подходящата” ?
Върни ми я за да мога
Да се вържа за "специалната".
Кажи че си бил ти
Върни я щом не я искаш
Няма ми връзката...
Кой я взе ? Ти ли беше?

Топлина

Колко малко искаш?
Колкото е нужно за да видиш.
През лудостта в очите
Всичко.
Няма лъч тъмнина в светлината ти.
Снежинка дебне до прозореца.
За да отвориш.
Ще посегнеш ли на топлината
За да я спасиш от студа?

Ходят

Дума. След нея усмивка.
В усмивката слънце.
Малки песъчинки щастие
се прегръщат и сливат
Няма време - илюзия.
Големи жълти пеперуди ходят.
В думите няма живот.
Дума. След нея каквото дойде...