събота, декември 27, 2008

Чуй ме

Ако извикам името ти ще ме чуеш ли?
Нали сама каза, че винаги
когато имам нужда от теб, ще си там....
Ако го извикам силно, така че дробовете ми да се сгърчат
От липсата на кислород, а устните ми да да се напукат
Дали с последната капка кръв от наранените ми устни ще дойдеш и ти?
Искам да ти разкажа за всяка минута от скучния ми ден,
Да ти покажа всяка картина, застинала в безчувственото ми съзнание.
Ако чукам по вратата на сърцето ти, ще ми отвориш ли?
Ако заблъскам толкова силно, че ръцете ми се пречупят и паднат беспомощни
Ще чуеш ли ?
Ще издълбая с нокти в стената всичко
За да го прочетеш .
Боли ме когато не чуваш...

сряда, декември 24, 2008

show-off

Стъпка от призрачно присъствие
Се мъдри над бюрото ми.
Питам я какво прави там.
А тя се усмихва през продънената си подметка
И казва „ аз съм онова, което ти не си”
Хм...мисля си...аз не съм много неща...
„кое по – точно ?” питам я.
А стъпката се ухилва победоносно
и потропвайки върху прозореца извиква нещо неразбираемо...
След миг изчезна нанякъде.
Брей, тези призрачни пръсъствия
Какви обноски само имат...

петък, декември 19, 2008

точка точка точка

Прераждам се всеки ден в нова приказка

Всяка е различна .

Понякога се обърквам.

И безсилието ме разплаква.

Искам поне да заплача със сълзи.

Но единственото , което успявам да направя

Е да се затворя в безпомощната гримаса на лицето си.

Конвулсиите на отегченото ми съзнание

Се борят с безуспешните ми опити

Да се откъсна.

В такъв момент траещ само няколко секунди

Времето спира.

Днес е друг ден, очаквам нова приказка.

неделя, декември 14, 2008

На гости

Например моят дом е тук.
Да разбира се, ще Ви разведа .
Веднъж видях една звезда,
Както си светеше, да изгасва бавно на някъде.
На последния Ви въпрос ще трябва да отговоря с НЕ
На това място няма други, живея сама.
От време на време ми идват на гости принцесата от Черния замък
И едно малко мишле.
Принцесата е много капризна и все не и харесва чая от пресъхнали сълзи.
Веднъж ще каже, че бил много сладникав, а друг път, че бил твърде слаб...
Изобщо тя е принцеса, нищо не и харесва.
Даже не опита курабийките от страстен оргазъм, които опекох вчера.
Били недопечени и оргазма не стигал, виждало се от пръв поглед...
Вижте, мишлето то не е такова.
То е непретенциозно и щастливо от всяка хапка щастие.
Разбира се, ще Ви запозная! Обезателно!
Тук е моят дом.
Между всички неизказани думи
И премислени постъпки.
Тук е и сърцето ми.
Ето го, на най – горната лавица.
Изложено е на почетно място.
Покрито е с прах защото трудно достигам до него.
А това е леглото ми, точно над него е прозорецът на стаята.
Става късно.Останете тази вечер, ще изпека курабийки.

събота, декември 13, 2008

Шепот

Слушам тъмнината.
Опитвам се да чуя всяка нейна дума.
Тя шепне едва доловимо стенание.
Слушам я отдавна.
Незнам колко дълго останах...
Навярно е късно, времето ме отдръпва.
Внимателно се опитвам да се откъсна.
Тя иска да остана още малко.
И сега прошепва нещо красиво
Прави го за да не я изоставя
Самотна е.
Оставам само за минута
И слушам тъмнината.
Тя не спира да шепне .

понеделник, декември 08, 2008

Щастие

Безумно щастие
Да затвориш очи и да преживееш цялата нежна смърт
На една любов.
Всяка сълза пада тежко и топло.
Такава смърт е красива.
Красива като живота на тази любов.
Очите ми горят от сълзи.
Устните ми се гърчат в изкривена усмивка.
Тя е още по – красива.
В безумната си обреченост
Възвестява края на цяла една ера.
Но тя не умира достойно,
Нито величествено.
Умира красиво, дори нежно.
И сега е истинска.
Такава, каквато е всяка пареща сълза.
Безумно щастие се разлива в цялото ми тяло.

сряда, декември 03, 2008

Чай

По кое време е удобно?
Има ли обичайни случайности
Или те се пораждат в безвремието
Търсейки отчаяно самоличността си?
Как се е родила съдбата?
Има ли безпричинни последствия
Или те се лутат в пространството
Сами и безпризорни докато
Не се сблъскат едно в друго?
Съществуват ли часовете?
По кое време е удобно да
Им дойда на гости?
Ей така просто да се запознаем.
Много ми се иска да пием чай заедно.
Някак си, романтично ми звучи.
Чудя се, те дали познават минутите?
Изобщо как живеят?
Не им ли е досадно ?
Ами всички онези самотни думички,
Които никой не споменава?
Дори на ум.
По кое време е удобно да...

неделя, ноември 23, 2008

Събуждане

Събудих се от болката.
Толкова силна че една сълза
Пробяга по бузата ми и падна.
Приземи се на възглавницата.
И изчезна.
Остана само едно петно .
Да ми напомни болката.
Толкова силна, че едва си поех дъх
За да стана.
И да се уверя, че тя е само
Остатъчно чувство от съня
Че не съществува наистина.
Че след кафето ще е само спомен.

събота, ноември 22, 2008

Въпрос

Някой пак ми открадна връзката
Нали знаеш коя?
Сега няма как да се вържа...
Ти ли беше? Върни ми я.
Как да намеря другата ,
Онази „подходящата” ?
Върни ми я за да мога
Да се вържа за "специалната".
Кажи че си бил ти
Върни я щом не я искаш
Няма ми връзката...
Кой я взе ? Ти ли беше?

Топлина

Колко малко искаш?
Колкото е нужно за да видиш.
През лудостта в очите
Всичко.
Няма лъч тъмнина в светлината ти.
Снежинка дебне до прозореца.
За да отвориш.
Ще посегнеш ли на топлината
За да я спасиш от студа?

Ходят

Дума. След нея усмивка.
В усмивката слънце.
Малки песъчинки щастие
се прегръщат и сливат
Няма време - илюзия.
Големи жълти пеперуди ходят.
В думите няма живот.
Дума. След нея каквото дойде...