сряда, януари 25, 2012

Don't label it L.O.V.E.

Разпилял си ме цялата
на хиляди парченца любов.
Мразя се. Себе си - изнемощялата.
Болят ме очите
от взиране в тъмнината
да намеря всяко парче.
Оцветявам с пръсти празнината.
От блъскане и крясъци сляп си.
Не моите ръце, твоите трябват.

петък, юни 24, 2011

За теб

Ще ти напиша влюбени думи
колкото пожелаеш.
Колко скъпи са за да ги купиш?
Двойно преди да се разколебаеш.

Ще ти разкажа припряно за чувства,
които задъхват,
за усещане, полъх, дъх, докосване
до последната сричка, а после заглъхват,
когато повтарям, че всяка мечта
ако не вярваш самотна издъхва.

Мислиш че ме познаваш,
че предугаждаш усмивки и тръпки,
но би било скучно и знаеш...
с мен правиш едва първи стъпки.

неделя, февруари 27, 2011

Слушай

Той казва: слушай...(по нататък не се разбира)
но тя не слуша, попива капчици интонация,
поглъща лакомо парченца въздишки,
изсмуква паузите и отново изчаква порция думи.
Тя не може да слуша, не би могла.
Тя е глуха за всеки смисъл в думите му,
но изречения въздух през устните чува едва.

сряда, ноември 17, 2010

To be yourself

Отдавна сам себе си палиш.
Отдавна изгасваш у мене.
Отдавна е само начало,
А краят е в минало време.

петък, октомври 29, 2010

Излишно

От себе си жадно изпиваш чувствата.
Изранени устни ме цапат с кръв.
Не намирам бледия ти поглед
под ярката самота
На (без)жизнено съществуване и мокър пясък.
Отпусни се, у дома е винаги топло :
Там, където ЗАЩО е излишно.

понеделник, март 01, 2010

Задавени

В смут себе си вричам на твоя безкрай.
От крайно нещастни целувки смуча слюнка
в ада на някой друг се впускам и...край.
Нервните ми клетки колабират
пред малка стая с надпис „последен филм”.
В чакалня от тъмна слуз се дави сърдечен мускул,
безброй малки телца го следват, а после се връщат
самотни в чакалнята с тъмна слуз се задавят.

сряда, декември 16, 2009

В театър

И нека фарсът на моето съществуване да продължи!
С длани докосвам грапавата повърхност,
влажният въздух ме кара да се задъхвам.
Влез!
Съблечи измачканото си "аз" и се отпусни.
Удобно настанен в чужда тъмница.
Гледай!
Наслади се на голотата, бавни движения
и резки думи в едно потно съзнание.
Взех от онези хапчета - за щастие
за да виждаш усмивка в безизразен поглед.
От студа треперя, не от теб.
Ще участваш ли?
Виждането е безплатно, а усещането неприятно.
Играта е дълга, забравянето задължително!

неделя, ноември 22, 2009

Усещам как съвсем съм се изгубила в празните страници на недописаното битие. През мен минават, остават, погребват и се раждат различни образи на хора, такива каквито сами са се пожелали. Виждам в цвят всичките, дори понякога ме болят очите от взиране да открия цвета. Намирам си разни дреболии, за които да живея и си строя замъци от чужди мечти. Всеки ден. Понякога преяждам с чуждото самолюбие и после ми е трудно да опитам своето.

понеделник, ноември 16, 2009

Втора употреба "Обичам те"

В сивотата на собствена плът

в храчки от/минали дни
изминават се пътища хиляди
и никога срещите не оживяват.
В сърцето е само желанието
Душата е сляпа, а ръцете сакати.
В анемична връзка между нас
се раждат еднообразни погледи.
Изпълвам съзнаниието и безсъзнанието си
с ухание на друг разговор и чужд смях,
и усещането засилва кръвта.
Малко изморен и влажен е погледът
след множество наши срещи.
Оргазмът отдавна е незадоволената ми
страст към хармония на полъха на пролетен вятър,
на полета на глухарче, на уличния музикант
на всяко дихание миг преди да се събудиш
Най – искрените думи се губят

в избеляла хартия.
Подарявам ти ги втора ръка

или втора дума.
Някой друг вече ги е сънувал.

сряда, октомври 21, 2009

Лично

Изпитвам оргазъм от вчерашен вятър
и пепел от устни разпалени някога.
Обличам изтисканите погледи
в собствени спомени
потънали в разговори
от неказани своеволия
и погребани мисли.
Някъде из крещящи от болка съзнания
се топят чувствата
в лятно ухание на жасмин.

четвъртък, октомври 15, 2009

Комуникация



Сънувам сърце.
В самотно безбрежие огъва се огледално море.
Преспи от вчерашен сняг
Топят се и всяка обич е кражба.
Смятам, че мога и теб да излъжа.
Върни ме и поискай обратно парите.
Не струвам и толкова.
Локви от мръсно съзнание.
Не е кал, твоите мисли ме цапат.
Вкусът им нагарча и смятам да спра.
Смешна безсмислица от объркани изражения
Следва устните ми когато говоря.
Сънувам сърце
в просешка сянка огъва се в огледално море.

събота, септември 26, 2009

Каприз

Нарисувай ми красива картина
В гробище от нашите разговори
Погребани без почести.
През нощта занеси им цветя
И остани. Ей така от спомени.
Мъртви думи,
Издъхнали в своя устрем
Да порастнат в истински смисъл.
Безплодни сираци сме ние.
Венец от целунати снимки
И крайно разстроени устни
(Оставих) за да не забравям.
Тръгни си когато очите ти
Издъхнат от взиране в надписа
„Пътят не свършва, последен си
Тръгва самотният. Красива смъртта
Тлее в теб, гори само животът.”

петък, септември 11, 2009

Тост

И гложди ме грозната смърт на слепеца.
Няма ли край тая ода за светеца?
Откъсни си безвремие и подай ми чаша.
Ще пия за някога, днес и смъртта !
Нека ме плашат!
Не вярвам на тия хули бесни,
Изречени на места глухи и тесни.
Крещят и вилнеят единствено в себе си.
Подай ми чаша казах, ако искаш налей си!
Обричам и себе си и всяко създание,
Понесло на гръб сбирщина от съзнания,
да скита безплодно и пие самотно,
да страда безкрайно и в орис нещастна,
да впие нокти, изгнили и ужасни!

петък, август 28, 2009

Сградата

Kупища изгнили вехтории :

Притежвам разнообразие от частни,
подарени, откраднати, изнасилени,
влюбени, доброволно изгубени ,
нещастни, красиви, подвластни
и анонимни души.
Дарявам ги всяка нощ
след събуждане, на уречено място.
Намират се само тук,
безвъзмездно и безкрайно самотни.
Не предоставям гаранции.
Срокът на годност е упоменат на етикета
„Най – добро до : вечност”
Надписът е на захабена табелка
на третата врата в дългия коридор
„Колекция от разбити души”

четвъртък, август 27, 2009

панацея

страдам от сърце.
инфектира се твърде често
от глупаци, в които се влюбвам.
няма лекарство за тая болест.
ще го ампутирам.